изумява ме с прекрасна и зашеметяваща усмивка. - Какво?! — Скачам от леглото, групирам се и съм готов за битка. „Тя ме доведе и я нарече Тоха...“ намеква нещо. Тохой?.. Този човек някак си не прилича на Тохой, куче. Само с поглед... - Хайде, Тоша-Антон, махай се! — Хвърлям се, извъртам измамника, увивайки ръката си под лопатката, и натискам врата. „Не мога“, дори не се съпротивлява. „Ти си моята половинка“, издиша той..